7 ноември @ 2:57
🔴Какво представлява проблемът?
Учителят към 2025 г. е изправен пред безпрецедентна дилема: знае, че днешните деца – поколението Алфа – учат, мислят и възприемат света по коренно различен начин, но няма нито инструментите, нито подкрепата да промени подхода си.
Системата продължава да го обучава да преподава съдържание, а не да фасилитира процес на учене. Той е изправен пред парадокс: от една страна му се изискват проектно-базирано обучение, креативност, екипна работа и развиване на компетентности, а от друга – го оценяват по това колко страници е изчел, дали е „покрил“ учебния план и колко „успешно“ учениците решават тестове.
Това създава дълбока вътрешна фрустрация:
- „Знам, че трябва да работя по друг начин, но не знам как.“
- „Искам да развивам умения, но ме оценяват по това колко бързо преподавам материала.“
- „Чувствам се остарял дори когато се опитвам да се променя.“
⚠️Защо е важно да говорим за това сега?
Защото именно тук се решава дали българското образование ще остане в миналото, или ще отговори на реалностите на бъдещето.
- Учителите са гръбнакът на промяната, но не могат да бъдат двигател на новото, ако са заклещени в старите модели.
- Учениците вече не „приемат“ знание, те искат да го откриват, създават и прилагат. Ако класната стая не се промени, губим вниманието им и ги изключваме от процеса.
- Промяната в педагогическата роля не е въпрос на мода, а на оцеляване – на професията, на мотивацията и на връзката учител – ученик.
📊 Данните говорят:
67% от учителите в анкета на СБУ (2024) посочват „несъответствие между очаквания и реални инструменти“ като основен източник на стрес. Това не е статистика, а аларма.
Скритото натоварване, за което не говорим.
Тази дилема не е просто методически въпрос – тя изтощава отвътре:
- Учителят работи „на два фронта“ – едновременно подготвя иновативни подходи и се грижи да „отбележи всички точки“ от учебния план.
- Времето за творчество се изяжда от изисквания за формуляри, графици и административни задачи.
- Енергията за нови идеи често отива за обяснения защо проектното обучение е „загуба на време“.
- Желанието за промяна се сблъсква с култура на „така винаги сме го правили“.
Това „двойно натоварване“ остава невидимо в нормативните документи, но е най-сериозният източник на професионално изчерпване.
Ниво на стрес и професионална ерозия
- Постоянното усещане за несъответствие между очаквания и реалност води до хронично чувство на неадекватност.
- Много учители споделят, че губят увереността си в професионалните си умения и се съмняват дали „ги бива“ за тази професия.
- Появява се типичният симптом на „педагогическо прегаряне“ – външно работиш, вътрешно си се отказал.
- Най-тежко: расте броят на хората, които обмислят напускане не заради ниско заплащане, а заради липса на смисъл и резултат.
💡Какво ще ви даде тази среща?
Това не е просто разговор – това е стъпка към изхода от порочния кръг. На срещата ще:
- Разпознаем заедно основните механизми, които държат учителя „заклещен“ в стария модел.
- Разгледаме конкретни стратегии за преход от „преподавател“ към „фасилитатор на процес“ – реални, приложими и адаптирани към българския контекст.
- Споделим успешни практики и инструменти, които вече работят в класни стаи у нас и в Европа.
- Създадем пространство за взаимна подкрепа, където учителят не е сам в тази борба, а част от общност, която върви към нова професионална идентичност.
🎯Защо трябва да присъствате?
Защото тази среща е за тези от вас, които чувстват, че правят всичко правилно, но нещо все не се получава.
Ако ви тежи, че системата иска едно, а реалността – друго.
Това е вашето пространство да разберете, че проблемът не е „във вас“ – той е системен. Но именно вие може да станете част от решението.
❓По време на тематичната среща ще имате възможност да зададете въпроси, които ви вълнуват. Ако пък имате предварителни искания по определени въпроси, които да бъдат разгледани, не се колебайте да ги опишете като коментар (може и гласов) в полето по-долу.