Историята на един български учител: От класната стая до върха на образователната иновация

Началото: в реалността на българското училище

Ади започва своя път като учител по английски език, първо в едно провинциално училище „Св. Паисий Хилендарски“ – с. Абланица, а след това се мести във Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън“ в София. Още с влизането в училището Ади попада в една парализираща среда, добре позната на всеки български учител. Уморени колеги, които броят дните до пенсия, планове, отчети, таблици и наредби, които се сменят по-бързо от учебния материал. Вместо да твори – тя брои страници. Вместо да вдъхновява – се подписва. Вместо да развива учениците си – се опитва да оцелее.

„Никой не ти казва, че ще се почувстваш сам, изолиран, затрупан. Че ще отговаряш на имейли до полунощ, ще носиш работата си вкъщи, че ще заместваш безкрайно в часове, ще се бориш за стотици левове заплата, докато от теб се очаква да си психолог, социален работник, технолог, оратор и пример за нация.“

Учебни програми, натоварени, остарели и откъснати от реалния свят, но задължителни за изпълнение – без право на творчество, без право на гъвкавост. Всяка седмица носи със себе си нова наредба, нова таблица за попълване, ново „изискване отгоре“. Всяка иновация се сблъсква с въпроса: „Кой ще го прави това?“ – а отговорът винаги е същият – учителят.

Работното време е фикция – работиш денем, но живееш вечер със служебната поща, съобщенията от родители, домашните за проверка.

Уикендите – квестори и проверители на олимпиади, присъствие в обучения или други инициативи. Не можеш да си поемеш дъх!

Изтощението става хронично. Самотата – норма. Мечтите – лукс.

• Административната тежест изяжда времето за подготовка.
  
• Липсата на квалификационна подкрепа оставя учителя сам.
  
• Социалната изолация в екипа, където всеки оцелява сам за себе си, го прави още по-трудно.
  
• Заплатата едва покрива основните нужди, а всяка инвестиция в себе си е лична жертва.
  

„И ако не внимаваш – прегарянето идва тихо и те удря тежко и физически, и психически“

Но Ади не се примирява. Тя избира друг път – пътя на личното развитие, на проактивността, на инвестицията в собственото бъдеще. Започва да инвестира в собственото си развитие и благополучие самостоятелно, да се сертифицира, да участва в европейски проекти, да търси възможности, да изгражда визия за едно по-модерно и човешко образование.

Силата на убеждението и лидерството отдолу нагоре

Но тук идва моментът, който променя всичко – Ади не върви по този път сама. Тя избира да бъде посланик на промяната вътре в училището.

В „Св. Паисий Хилендарски“ среща директора г-н Мехмед Имамов, а по-късно във Втора английска – д-р Емилия Лазарова, която днес е заместник-министър на образованието и науката. Вместо просто да иска подкрепа, Ади убеждава своите директори, че инвестицията в един мотивиран, търсещ учител е инвестиция в цялата институция. Убедена е, че:

„Не системата променя хората – хората променят системата.“

Със своя ентусиазъм и последователност тя ги печели на своя страна. И те ѝ гласуват безрезервна подкрепа – не защото е лесно, а защото виждат в нея онази искра, която разпалва пламък. Защото виждат, че това не е просто учител, това е човек с мисия.

„Такъв трябва да бъде учителят днес – с  МИСИЯ“

От вдъхновена към вдъхновител

Ади става първият сертифициран Google обучител в София, като това ѝ дава възможност да обучава педагози от всички образователни нива в България и в чужбина. Благодарение на нейния принос Втора английска се превръща в първото Google референтно училище в столицата. Тя въвежда модела 1:1 с нейния клас като пилотна паралелка, изгражда дигитална свързаност между учител – ученик – родител, променя начина, по който се преподава.

Уроците ѝ вече не са уроци – те са преживявания. Часовете се превръщат в творчески лаборатории и дигитални пътешествия, изпълнени с групова работа, дебати и дигитални проекти. От учениците изгражда истински личности с умения и ниво на изпълнение, подобаващи на един студент в университет, с родителите – безупречно партньорство, с колегите – нови модели на обучение, с ръководството – доверие.

Освен като визионер в класната стая и иноватор в дигиталното преподаване Ади Конедарева оставя осезаем международен отпечатък чрез дългогодишната си и целенасочена работа по програма „Еразъм+“.

С поглед, отправен отвъд границите на учебната програма, тя вижда в европейските проекти възможност за развитие, отваряне към света и реално международно партньорство. И не чака някой друг да го направи – сама се обучава, сертифицира и поема отговорността да координира и развива проектите на училището.

Разширява мрежата на училището, като изгражда стратегически партньорства с образователни институции от над 10 европейски държави.

Училището реализира иновативни проекти в области като гражданско образование, устойчиво развитие, дигитални компетентности, лидерство и приобщаващо обучение.

Ади успешно интегрира резултатите от проектите в учебната и извънкласната дейност, като създава дългосрочна стойност за училищната общност.

Днес: Лидер на нова вълна в образованието

Днес Ади е и специалист по инструкционен дизайн, експерт по европейски образователни програми, вдъхновител в сферата на AI в образованието, основател на „Учителско кафе“ – общност за ново поколение педагози, и човек, който помага на учители да повярват отново в себе си. И го прави, защото самата тя не е чакала някой да я покани – тя е изграждала пътя си тухла по тухла, понякога сама, но никога без посока.

Посланието към всеки учител

„Учителят е най-важният двигател в системата. Ако той не се развива, цялото училище спира. Аз не чаках промяната – създадох я.“

Историята на Ади Конедарева е история на учител, който не се отказа, на жена, която стана лидер, на професионалист, който доказа, че учителството е престиж за едно училище и може да бъде кариера, призвание и личен успех едновременно.

И ако днес, точно в този момент, четеш тези редове с усещане, че всичко е срещу теб – помни: ти си този, който може да промени. Не системата. Ти. 

Всеки учител заслужава внимание, уважение и признание!